Бактериална вагиноза: най-често срещаната вагинална инфекция

Бактериалната вагиноза е вид вагинално възпаление, при което се наблюдава поява на неприятна миризма и сивкаво или белезникаво течение. Миризмата на риба се дължи на амините, които са органични съединения с атом азот със свободна електронна двойка, натрупващи се при бактериалния метаболизъм. Понякога липсва характерния за Кандидозата сърбеж, затова и често бива пренебрегвано.

Главен виновник за появата на бактериална вагиноза са патогенни микроорганизми, наречени Гарднерела вагиналис. Всъщност тези бактерии подобно на гъбичките Кандида (предизвикващи Канидоза) са част от естествената чревна флора на човешкия организъм. Тоест наличието им е нещо съвсем нормално. Проблемите настъпват, когато въпросните бактерии се размножават в повече и вземат превес над лактобацилите. Лактобацилите имат изключително важната задача да поддържат оптимални за влагалището pH стойности – между 3.8 и 4.5 pH. В тази сравнително кисела среда патогенните микроорганизми не могат да се размножават, така тяхното присъствие е безвредно. При наличие на бактериална вагиноза стойности на pH надскачат 4.5 и стигат до 7 pH.

Бактериалната вагиноза се разпростнява предимно сред жени във фертилна възраст. Почти не се среща при момичета преди пубертета и при жени след настъпване на менопаузата.

Най-често срещаните вагинални възпаления са бактериалните – 45 %, следвани от гъбичните – 20%. Третото място се пада на трихомоназа, причинена от протозоа Richomonas vaginalis – 15% и 5% от направените изследвания засичат наличие на вирусни инфекции.

До какви усложнения може доведе бактериалната вагиноза

При 50% от жените бактериалната вагиноза не дава конкретни симптоми, затова и остава незабелязана. В същото време пренебрегването или подценяването на този тип инфекция на влагалището може да доведе до сериозни усложнения. Бактериалната вагиноза е предпоставка за лесна зараза от болести, предавани по полов път, като хламидия, гонория, херпес симплекс, СПИН. Ако не се вземат нужните мерки, съществува риск от развитие на рак на шийката на матката, цервикална дисплазия (нарастване на шийката на матката), ендометриални аномалии.

При бременност може да предизвика преждевременно раждане или други усложнения. Бактериалната вагиноза се нарежда сред една от причините за невъзможно забременяване.

Какви изследвания са нужни за установяване на бактериална вагиноза

При усещане на вагинален дискомфорт, първият най-бърз и самостоятелен тест, който може да се направи, е тест за определяне на вагиналното pH. При очевидно отклонение от нормалните стойности, е задължително посещение при гинеколог. По негова преценка може да се направи ПАП тест, известен повече като цитонамазка, който позволява откриването на бактериите Гарднерела вагиналис. Правилното лечение е съществена предпоставка за възвръщане на нормалното вагинално pH и съответно потискане размножаването на вредните бактерии, предизвикващи бактериална вагиноза.

В какво се изразява лечението на инфекцията – бактериална вагиноза

Приемът на антибиотици може да навреди още повече и без друго компрометирания pH баланс на влагалището. В повечето случаи се предписва лечение, възвръщащо нормалната вагинална микрофлора. Може да се приложи противовъзпалителен лекарствен разтвор под формата на вагинален душ, за да се подпомогне намаляването на вагиналните патогенни бактерии и да се възстанови нормалното количество вагинални лактобацили.

Предпазване от бактериална вагиноза

Основно изискване за предпазване от бактериална вагиноза е спазването на някои основни правила за интимна хигиена. Накратко тези правила са:

  • ползване на подходящи продукти за интимна хигиена, т.е. такива които запазват нормалното pH във влагалището
  • честа смяна на тампоните и дамските превръзки по време на менструация. При ползване на ежедневни дамски превръзки, трябва да се предпочитат такива от естествени материи.
  • при почистване на фекалиите, всяка жена безкомпромисно трябва да следва правилото: почистване от уретрата към ануса и никога в обратна посока, за да не се пренесат вредни бактерии в интимната зона
  • внимателно отношение към сексуалните връзки
  • честа смяна на хавлиите, ползвани след измиване
  • да не се прекалява с вагиналните промивки, които компрометират нормалната вагинална микрофлора
  • след прием да антибиотици, да се предвиди и прием на подходящи храни или пробиотици, които спомагат възвръщането на нормалното pH в организма.