Преди да дадем думата на специалистите от съвремието, нека видим кои са специалистите от миналото, благодарение на които днес изобщо знаем за G-точката, тази толкова известна и обсъждана ерогенна зона.

Рение де Грааф. Ако в източната култура още от векове се е говорело за „точка-слънце“ в женското тяло, свързана с неговата сексуалност, то на запад, едва през втората половина на 17 век, тя става обект на медицински труд. Холандският лекар и анатом Рение де Грааф говори за нея в свой трактат по медицина, който макар и загубен, е споменаван и добре описан от неговите съвременници. Неговата теория е, че съществува част от вагиналната зона, която има изключително ерогенна чувствителност. Той прави и други ключови открития, свързани с репродуктивните функции на тялото.

Ърнест Графенберг. Немският гинеколог е този, който дава име на тази митична точка (точката на Графенберг = G точка). Това се случва през 1950 година, въпреки че следват много опровержения и мнения на негови колеги, които не се съгласяват с теорията му. През 1981 година обаче, след дълги изследвания и спорове по темата, се приема, че такава точка има и тя се кръщава в чест на официалния си откривател. Тук може би някои си задават въпроса защо той не е Рение де Грааф… Трудът му е бил загубен и поради този факт не може да се приеме като неоспоримо доказателство. Любопитното е, че дори да не беше така, точката сигурно пак щеше да се казва „G“ заради съвпадението в първата буква на фамилията и на двамата откриватели.

През 1981 година Алис Ладас и Бевърли Уипъл създават официална теория за съществуването на G-точка, базирайки се на труда на Ърнест Графенберг. Д-р Ладас дори написва книга, озаглавявайки я по този начин, в която по различни начини се опитва да защити твърдението, че такова „митично място“ във вагината все пак има.

Науката. Разбунените духове по темата стават причина за провеждането на редица медицински изследвания. Направени са 110 биопсии на 21 жени, които научно доказват, че нервните окончания са еднакво разпределени и не се наблюдава зона с по-различна гъстота. След тези твърдения, които опровергават съществуването на област във вагината, която да е снабдена с повече нервни окончания, митовете за G-точката не намаляват обаче, напротив…

Хелън О`Конъл. Тя е австралийска уроложка, която прокарва своя теория за това къде е и коя е всъщност G-точката. Според нея тази зона, която всички мислят, че отделно място във вагината, всъщност е част от тъканите на клитора, които достигат в близост. Нейното откритие е публикувано през 1998 годиа в „Journal of Urology“. Там тя описва структурата на клитора, който не се свежда само до външната видима част, както е разпространено да се изобразява в учебниците до този момент. Той има и вътрешна част (основната му част) и представлява само края на орган, който продължава навътре като тъкан, която има свойството да еректира и да увеличава обема си при възбуда до 10 см. Именно тези разширения на клитора успяват да достигнат до стените на вагината.  

Все повече учени изказват мнения, в подкрепа на теорията на австралийската уроложка. Базирайки се на нейните твърдения, те обясняват и защо не при всички жени може да се говори за наличие на такава ерогенна зона. В зависимост от специфичните анатомични особености на всеки организъм и различната чувствителност може да се наблюдава по-голяма сензитивност или във външната, или във вътрешната част на клитора. Отделно самата еректирала тъкан може да достига по-близо или по-далеч от вагиналната стена. Това напълване с кръв на клиторната тъкан по време на възбуда може да бъде усетено през стената на вагината. За да се стигне до този момент, не трябва да се забравя, че първо трябва да бъде стимулиран най-големият сексуален орган в тялото ни – мозъкът!